Нейният лайтмотив е страхът да не се окаже “заседнала” в монотонността на един жанр, една среда, един дом, в еднообразието на семейния живот на застаряваща жена. Това несъмнено допринася за брилянтното й присъствие и възхитително превъплъщение в образа на седемдесетгодишната Шона, влюбена в четиридесетгодишен мъж Пиер (Мелвил Пупо) във филма на Карин Тардийо “Младите любовници” (Les jeunes amants).
Madame Figaro – Вече четири десетилетия чрез своя артистичен избор и позиции Вие въплъщавате безкомпромисната свобода. Вписва ли се тази роля в желанието за преобръщане на кодовете и стандартите на обществото?
Фани Ардан. – Не. Не виждам как любовта на една възрастна жена към по-млад от нея мъж може да се определи като нещо революционно. Още в древногръцката митология се говори за любовта на Едип, който се жени за майка си, Йокаста, от която има дъщеря Антигона! Не приех ролята на Шона, 70-годишна жена, която се влюбва в 45-годишния Пиер, за да шокирам.
С какво тогава Ви заинтригува този филм?
Историята за любовта – това е, което ме спечели. Аз съм завладяна от това чувство. Любовта, която получаваш и даваш, която очакваш, която ти се дава като дар. Сценарият на филма е своеобразен реверанс към любовта във всичките ѝ форми – любовта между майка и дъщеря; чувствената и дълбока любов на Пиер към Шона и тази, която той щедро раздава на своите пациенти; любовта на жената на Пиер към нейния съпруг, когото тя не разбира. Когато той й съобщава, че има връзка с Шона, първата й реакция е на изумление. “Но тя е старица”, казва тя. Да, тя е стара, но той я харесва отвъд всякакви логични, естетически и морални съображения. Винаги съм мислела, че диктатите на мнозинството пречат на великите страсти.
Какво е за Вас страстта?
Мигновеност, неотложност, абсолютна необходимост. Това е порив, от който никой, особено разумът, не може да ви отклони. Но ако срещна двойка, която се обича от първия ден, без никакви уговорки, тогава коленича пред тях.
А когато сте излъгана?
Искам да умра.
Случвало ли Ви се е?
Да. Завесата на Храма се раздира. Сякаш сте жертва на тежко изгаряне. Но опитът е безполезен. Започвате всичко отначално. Във филма “С любовта шега не бива” има една реплика: “Страдах, но обичах. Аз живях…” Затова и сюжетът на Карин ми хареса. И тази фраза на Пазолини, която много обичам: “Трябва да гориш, за да изгориш от последния огън“.
Остава все пак въпросът за времето и тялото във филма
Начинът, по който са заснети телата във филма, е абсолютно съвършен. Карин не се страхуваше от реалистичното представяне на плътта. Тя по никакъв начин не използва светлината, за да омекоти или прикрие някои дефекти на времето. Оставих я да развие своето виждане за историята и да заснеме своя образ на възрастната архитектка, оттеглила се да живее в малко провинциално селце. Харесва ми, че избра реалистичния подход за представяне на историята, а не естетическия. Нищо не е случайно във филма, всичко е търсено като ефект. Старите нощници, които нося, безформените пуловери, прекалено дългите поли. Рядко филм пресъздава толкова реалистично старостта, особено на влюбена жена, както „Младите влюбени“. Обикновено телата се представени възможно най-красиво. Естествено е и Шона да изпитва притеснения да покаже повехналото си тяло.
А Вие, страхувахте ли се?
Изпитвах удоволствие да бъда Шона. Това съм аз – стара жена в овехтяла нощница. Всъщност това хвърля още повече светлина върху качествата на моя любим, обичащ жена, която не се вписва в клишетата за красота и младост, нямаща нищо общо с моделите от списанията, и това ми харесва още повече.
„Все още смятаме, че любовта и любовното опиянение са възможни само на 20 години.“
А в живота, това плаши ли Ви?
Винаги сме вярвали, че любовта и любовното опиянение са възможни само на 20 години, след което нищо не е същото в любовта. Но любовните истории невинаги са сексуални. По-важното е онова метафизично привличане между две души. Когато в края на филма казвам на моя любим: “Знаеш ли, че скоро ще бъда прикована в инвалиден стол?, той ми отговаря: ”Да, знам, но междувременно дишаме един и същ въздух”. Той има последната дума.
Какво Ви харесва в любовните истории без бъдеще?
Точно това – че няма утре. Това е абсолютната любов. Харесват ми тези любовни истории, които не градят нищо. Голяма двусмислица е вярата, че бракът е любовта.
Не смятате ли, че се наблюдава връщане към семейните ценности на брака?
Да, несъмнено е така. Хората са изплашени. Търсят стабилност. Искат своята малка къща в прерията. Това е съвсем естествено, тъй като живеем в епохата на празнотата. Нямаме политици, откакто Че Гевара умря. Няма идеали, нито идеализъм. Нямаме вяра, нито религия. Какво остава? Двойката и семейството, които ни предпазват от този вакуум.
Превод от френски език
Източник: Madame Figaro, Isabelle Girard, le 03 février 2022
