От хилядолетия човечеството превежда думи от един език на друг – от каменни надписи до религиозни текстове, книги, филми, поезия, песни…Но както ще ви каже всеки преводач, понякога е просто невъзможно да се възпроизведе пълния текст на друг език и да се очаква да има същия ефект. Необходима е истинска изобретателност и познание на езика, за да се адаптира текстът към новия читател. Понякога най-доброто решение е да се оставят някои аспекти на оригиналния език, като се пропуснат определени части, за да има смисъл – и да бъде добре приет – на новия език. Това се нарича загуба в превода.
Независимо дали е направена умишлено или не, загубата в превод не означава непременно, че преводачът се е провалил или е признал поражението си – някои произведения все още се оказват много популярни на други езици, независимо дали хората са наясно, че има пропуснати аспекти, или не.
Малкият принц (1943 г.)
„Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери е четвъртата най-продавана книга на всички времена и една от най-превежданите книги в света след Библията.
“Първият превод на Константин Константинов от 60-те години на 20 век е толкова познат, че поколения читатели несъзнателно го цитират и трудно биха могли да си представят гласа на малкия принц или на разказвача на Екзюпери по различен начин. През последните години множество нови издания на великолепната повест – както в утвърдения превод на Константинов, така и в съвсем нови преводи – се появиха на книжния пазар. “
Интересно е как стоят нещата при английския превод на “Le Petit Prince”.
Най-известният превод от френски на английски език е и първото издание на повестта, преведена от Катрин Уудс през 1943 г. (същата година, в която е публикуван оригиналът). През 2000 г. Ричард Хауърд прави нов превод, който придобива широка популярност.
И до днес продължава да се спори дали новият превод е “по-добър”. Болшинството от почитателите на великолепната история на Екзюпери познават известния превод на Уудс и трудно възприемат нови издания на любимата книга, превърнала се в обичана класика на читатели от различни поколения. В началото на своя превод обаче, в бележките на преводача, Хауърд пише, че текстът се е нуждаел от осъвременяване.
И е вярно, че версията на Уудс е съдържала няколко „грешки“ в превода.
Например в глава Четвърта (IV) Сент-Екзюпери представя принца: „Il était une fois un petit prince qui habitait une planète à peine plus grande que lui, et qui avait besoin d’un ami“.
Уудс превежда това изречение по следния начин: “Once upon a time there was a little prince who lived on a planet that was scarcely any bigger than himself, and who had need of a sheep”.
Забележка : български превод “Имало едно време един малък принц, който живеел на планета, малко по-голяма от него, и имал нужда от приятел…”
В контекста на своя превод Катрин Уудс замества думата „приятел“ с „ овца“. Това е и причината последващите преводи, които използват английския текст като отправна точка, също да съдържат този „погрешен“ превод, включително няколко издания на китайски език. Подобни грешки са често срещани, когато преводачите използват за изходен материал съществуващ преводен текст, а не оригиналния текст, както се е случвало в миналото с Библията и други по-стари текстове.
Тук обаче има и друг вид загуба, която не се причислява конкретно към точния прочит на оригиналния текст, но все пак си струва да бъде спомената: дългогодишните почитатели на “Малкият принц” смятат, че на новия превод му липсва нещо много съществено. Някои казват, че версията на Хауърд не е така поетична и красива в сравнение с прочита и превода на Уудс. Така че, въпреки че новият превод е технически по-верен на френския оригинал, липсата на тази изразителност на текста сама по себе си е загуба за превода.
Това повдига интересната тема за това как хората се привързват емоционално към определени текстове. В случая с “Малкият принц” Уудс е използвала своя съвременен език, а Хауърд – своя; така че е възможно с времето новите читатели на “Малкият принц” да предпочетат по-новия превод.
Както често се казва в теорията на превода, загубата в превод е напомняне, че ако четете преведено произведение, вие не го четете, а четете негов прочит. Единственото, което преводачите могат да направят, е да пресъздадат оригиналния текст възможно най-вярно, като успеят да го направят увлекателно, съобразявайкr се със спецификата на езика, на който превеждат.
