Точно преди 20 години, няколко месеца преди 11 септември, когато Фейсбук е все още неосъществена идея на харвардския студент по психология Марк Зукърбърг, а „Зараза“ е научнофантастичен филм, киносалоните във всички големи градове по света са прелестно обсебени от „Невероятната съдба на Амели Пулен“.
Филмът на Жан-Пиер Жоне, превърнал се в еталон за естетска кинематография, разказва магично романтичната, леко абсурдна, комична, нежна и много човечна история на Амели от Монмартр, която прави митичния Париж, онзи от мечтите и сънищата ни, място за случване на необикновено красиви, човешки истории на фона на мечтателната музика на Ян Тиерсен и неговия вълшебен акордеон.
Невероятно прелестната Одри Тоту е Амели – 22-годишно момиче, което работи в кафене „Les deux moulins”, красиво се влюбва в момче на име Нино и измисля необикновени начини да носи щастливи мигове на света около себе си, така както само тя може – финяшки, изящно и тихо.
Със своята лека меланхоличност и фина естетика филмът е абсолятна радост за очите, стопля сърцето, усмихва те и те разплаква, приказно омагьосва ежедневието на своите скъпи герои и те кара да искаш отново да го гледаш, за да се влюбиш в живота, така както само Амели от Монмарт може.
„Тогава не осъзнавахме спасителния ефект на филма върху толкова много хора” – Гийм Лоран, съсценарист на “Невероятната съдба на Амели Пулен”
„Амели Пулен“ се радва на огромен успех, превръщайки се в най-доходоносния френскоезичен филм в историята с 23 милиона зрители и 133,5 милиона евро продажби. И така в продължение на десет години.
Амели Пулен – „ехото на всички днешни страхове“
Сега, двадесет години по-късно във времето на ограниченията, които ни заобикалят отвсякъде, филмът на Жан-Пиер Жоне е още по-актуален, а светът на Амели си остава приказно същият: ограничена в своята саможивост и самота, Амели живее в своя магичен свят, пълен с малки удоволствия, в един вечен, блестящ и колоритен Париж, населен с герои с изгубени мечти, разбити сърца и меланхолични съществувания.
„Някои режисьори предлагат парчета от реалността, моето кино е парченце от торта. (… )“ – Жан-Пиер Жоне
„Невероятната съдба на Амели Пулен“ е красив филм. Магичен е. Вечен е. Затова допринася и преводът на толкова много езици. И все пак в оригиналната френска версия има някои аспекти и тънкости на езика, които не са стигнали до английските и българските субтитри. Например, частта, в която разказвачът зад кадър описва нещата, които родителите на Амели харесват (и не харесват), с което хвърля светлина върху тяхната невротична природа:
СУБТИТРИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК:
„Бащата на Амели, бивш военен лекар, работи в минералните бани в Ениан.
Рафаел Пулен не обича: Да пикае редом с някого другиго, да забелязва пренебрежителни погледи върху сандалите си, прилепнали мокри бански.
Рафаел Пулен обича: Да къса големи парчета от тапетите, да подрежда и лъска обувките си, да изпразва кутията си с инструменти, да я почиства и да подреди всичко отново.
Майката на Амели, Амандин, учителка в Гиньон, винаги е била със слаби нерви.
Амандин не обича: Пръсти сбръчкани от горещата вода, докосването на непознати, следи от възглавницата по бузата си сутрин.
Амандин обича: Костюмите на фигуристите по телевизията, по цял ден да полира паркета с пантофи, да си изпразва чантата, да я почиства и да подреди всичко отново.“
СУБТИТРИ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК:
“Her father, an ex-army doctor, works at a spa at Enghien-Les-Bains.
Raphael Poulain dislikes: peeing next to someone else. He also dislikes catching scornful glances at his sandals, and clingy wet swimming trunks.
Raphael Poulain likes: peeling large strips of wallpaper. Lining up and shining his shoes. Emptying out his tool box, cleaning it out, and putting everything back.
Amélie’s mother, a schoolmistress from Grugeon, has always had shaky nerves.
She dislikes: puckered fingers in the bath. Having her hands touched by strangers. Pillow marks on her cheek in the morning.
Amandine Poulain likes: figure skaters’ costumes on TV. Polishing the parquet with her slippers. Emptying her handbag, cleaning it out, and putting everything back.”
Само за минута и половина тази сцена ви казва всичко, което трябва да знаете за родителите на Амели чрез особен, но логично свързан списък. Гротеската е любим похват във филмите на Жан-Пиер Жоне. При френската версия тя осезаемо се усеща – диалогът в тази сцена е римуван, което още повече създава впечатлението за началото на детска приказка.
ФРЕНСКИ ЕЗИК:
“Le père d’Amélie, ancien médecin militaire, travaille aux établissements thermaux d’Enghien-les-Bains.
Raphael Poulain n’aime pas: pisser a côté de quelqu’un.
Il n’aime pas : surprendre sur ses sandales un regard de dédain;
sortir de l’eau et sentir coller son maillot de bain.
Raphael Poulain aime : arracher les morceaux de papier peint;
aligner toutes ses chaussures et les aligner avec soin;
vider sa boite à outils, bien la nettoyer, et tout ranger, enfin.
La mère d’Amélie, Amandine Fouet, institutrice originaire de Gueugnon, a toujours été d’une nature instable et nerveuse.
Amandine Poulain n’aime pas : avoir les doigts plissés par l’eau chaude du bain;
être par quelqu’un, qu’elle n’aime pas, effleurée de la main;
avoir les plis des draps imprimés sur la joue le matin.
Amandine Poulain aime : les costumes des patineurs artistiques sur TF1;
faire briller le parquet avec des patins;
vider son sac-à-main, bien le nettoyer, et tout ranger, enfin.”
Загуба в превода, понякога неизбежна!
Същата рима се появява и във френското заглавие – пълното френско заглавие на филма е „Le fabuleux destin d’Amélie Poulain“. На български език преводът максимално се доближава до оригинала “Невероятната съдба на Амели Пулен“. При английската версия първоначално заглавието е преведено “Amélie from Montmartre”, по-късно съкратено само до “Amélie”.
Субтитрите са изкуство – изисква се виртуозно владеене на езика, за да си в състояние да предадеш в пълнота и с всички нюанси диалога и то в кратки изречения, които зрителят да може бързо да прочете. Жалко е, че някои от преводните версии на филма не са успели да предадат специфичния ритъм на диалога, тъй като той е част от цялото вълшебство и пъстрота на историята. Но въпреки това, светът обича историята за Амели Пулен.
Двадесет години по-късно светът на Амели си остава приказно същият – а, ние повече от всякога сме прелестно обсебени от Амели!
