Стандартът ISO 17100 и преводаческата индустрия: любов или брак по сметка ?

Предполагам, че всички професионални преводачи добре познават международния стандарт за предоставяне на писмени преводачески услуги ISO 17100. Вниманието към този стандарт има значение както за преводаческата общност, така и за клиентите на преводачески услуги.

Но дали приемането на ISO 17100 от органзациите, които извършват преводи, е напълно доброволен избор и категорична убеденост в неговата полезност, или е наложена отвън необходимост (изисквания на пазара, нормативни условия, тръжни процедури и др.) ? Нека всеки доставчик на преводачески услуги сам да си отговори на този въпрос – аз мога само да направя кратък преглед на стандарта, а читателят да прецени неговата полезност.

Ето какво трябва да знаете за ISO 17100:

Стандартът определя изисквания относно всички аспекти на процеса на предоставяне на писмена преводаческа услуга – от приемането на поръчката до предоставяне на готовия превод. Предназначен е за прилагане от преводачески агенции и организации, които имат вътрешен отдел за извършване на писмени преводи.

Каква е историята на създаване на международния стандарт ISO 17100 ?

Международният стандарт ISO 17100 е разработен в рамките на Технически комитет на ISO, ISO/TC 37 „Терминология и други езикови ресурси“, подкомитет SC 5 „Писмен и устен превод и свързаните с него технологии“. Документът е публикуван през 2015 г. и води началото си от европейския стандарт за преводачески услуги ЕN 15038, издаден през 2006 г. от CEN (Европейския комитет за стандартизация).

Съгласно правилата по стандартизация всеки действащ стандарт подлежи на периодичен преглед 5 години след неговото публикуване. През 2011 г., когато европейският стандарт EN 15038 следва да се подложи на гласуване за евентуалното продължаване на неговото действие за още 5 години, националните органи за стандартизация на Австрия, Германия и Великобритания предлагат той да се ползва като основа за разработване на международен стандарт със същия обхват.

Така, съгласно Виенското споразумение между CEN и ISO за съвместно разработване на стандарти, започва работа по създаването на стандарт за писмени преводачески услуги с водеща страна ISO, който се публикува като европейски и международен стандарт, а националните органи за стандартизация го въвеждат като идентичен национален стандарт (БДС EN ISO 17100:2015). В основата на новия ISO 17100 изцяло е залегнала рамката на европейския стандарт EN 15038.

Доколко EN 15038 и ISO 17100 се различават в действителност ?

Промените в ISO 17100:2015 спрямо EN 15038:2006 са свързани предимно със следните моменти:

добавени са нови термини и определения;
изключено е Приложението за стилистични насоки;
включена e схема, илюстрираща процеса на превод съгласно ISO 17000;
добавени са нови критерии в частта квалификация и компетентност на преводачите.

Може да се каже, че ISO 17100 просто прехвърля изискванията на EN 15038 в рамката на ISO с малки подобрения откъм терминология и по-ясно открояване на процесите. По мое мнение стандартът е твърде общ, за да го разглеждаме като напълно нов стандарт. От друга страна това улесни сертифицираните вече доставчици на преводачески услуги, тъй като не им се наложи да правят съществени корекции в системите си за управление на качеството, за да се съобразят с изискванията на ISO 17100.

Какви типове ресурси дефинира ISO 17100 ?

Подобно на европейския стандарт, ISO 17100 разглежда всеки един от участниците в процеса на превод: преводачи, редактори, коректори, рецензенти и ръководители на проекти.

По отношение на изискваната квалификация, преводачите трябва да разполагат с документирани доказателства, че отговарят поне на един от следните критерии:

призната диплома за преводач от висше учебно заведение;
призната диплома за висше образование в друга област и две години професионален опит на пълно работно време в областта на превода;
петгодишен професионален опит на пълна работно време в областта на превода;
сертификат за преводаческа компетентност, издаден от оторизиран държавен орган.

Според много лингвисти и преводачи тези квалификационни изисквания са потенциална област на пропуснати възможности за възприемане на новите тенденции и развитие на индустрията. На практика клиентите често се нуждаят от преводачи с по-широк спектър квалификации и умения, а посочените в стандарта може да не са от голямо значение за много от тях и изискванията да се възприемат като твърде ограничителни.

Стандартът разглежда ли изисквания или показатели за качество ?

Не. ISO 17100 е стандарт за процеси и се отнася предимно за процеса на превод, включително дейностите преди и след извършване на превода. Той не дефинира качеството или показатели за качество, а определя условията за постигане на качество чрез следване на стъпките на процеса на превод, които са описани в стандарта.

Това също би могло да се разглежда като пропусната възможност, макар че опитът да се дефинира процеса на езиково осигуряване на качеството на превода и неговите показатели в обхвата на един-единствен стандарт, може да се окаже твърде трудна задача, поради участието на голям брой заинтересовани страни в процеса на създаване на стандарта.

Кои са етапите за предоставяне на преводаческа услуга съгласно ISO 17100

Превод и проверка от преводача.
Редакция (известна също като двуезична редакция) от редактор, който трябва да е лингвист, различен от преводача. Редакцията е задължителна част от процеса. Редакторите проверяват готовия превод за стилистични, правописни, пунктуационни, смислови, терминологични и технически грешки.
Преглед на текст и стил, който е само препоръчителен етап и има за цел да оцени пригодността на превода спрямо договорената цел и област, и да препоръча коригиращи действия.
Коректура от трети, независим лингвист, който извършва финален преглед на превода в неговия краен формат. Съгласно стандарта това също е доброволен етап на проверка преди публикуване.
Окончателна проверка на превода спрямо изискванията и пускане в “експлоатация”.

Стандартът изисква също така наличието на процес за обработка на обратната връзка с клиента с цел оценка на неговата удовлетвореност и предприемането на подходящи коригиращи действия.

Как доставчикът на преводачески услуги може да докаже съответствие със изискванията на стандарта ?

Доставчиците на преводачески услуги могат да изберат:

Декларация за съответствие.
Регистрация (и в двата случая не се изисква външен преглед или т.нар. преглед от трета страна).
Сертификация от акредитиран орган по сертификация.

Какъв е обхвата на ISO 17100?

Стандартът е предназначен само за агенции и организации, които извършват писмен превод. Той не се прилага за доставчици на устен превод, както и за редакция на машинен превод.

В определението за обект и област на приложение на стандарта ясно се посочва, че „Използването на необработен резултат от машинен превод и негова последваща редакция е извън обхвата на този международен стандарт“.

Има ли стандарт, приложим за извършване на устен превод ?

Да. БДС ISO 13611:2019

През 2014 г. бе публикуван международният стандарт ISO 13611, въведен като национален стандарт през 2019 г. Стандартът предоставя основни принципи и практики, необходими за осигуряване на качествени услуги за извършване на устни преводи. Той не предполага сертификация от трета страна, тъй като представлява документ с указания.

Има ли стандарт, приложим за последваща редакция на машинен превод ?

Да. БДС ISO 18587:2019

През 2017 г. бе публикуван международният стандарт ISO 18587, въведен като национален стандарт през 2019г.. Стандартът очертава изискванията за машинен превод и последващо редактиране. Съгласно стандарта квалификацията на пост-редактора на машинен превод трябва да съответства на квалификацията на преводача, изисквана в ISO 171000. Според някои, твърдението, че двата ресурса са еднакви, представлява пречка за ефективното използване на машинен превод. В отделна публикация ще разгледам по-подробно основните характеристики на 18587.

Каква е ползата от сертификация по ISO 17100 ?

Според създателите на стандарта – представители на заинтересованите страни от всички държави-членки на ISO и CEN – сертификацията по ISO 17100:2015 повишава доверието на клиентите и дава увереност, че доставчикът на писмени преводачески услуги следва международно призната рамка. Тази добре регламентирана бизнес дейност изисква гаранции за контрол чрез утвърдена система за управление. Сертификацията по този стандарт показва способността на доставчика на преводачески услуги да предоставя качествени преводи чрез проследима система.

ЗАБЕЛЕЖКА: Всички посочени стандарти са въведени като БДС и могат да бъдат закупени от Българския институт за стандартизация. По-долу са приложени директни връзки към стандартите.

Българският институт за стандартизация е единствената организация в България, която предоставя сертификация по LICS ISO 17100 – сертификационната система, разработена от националния орган за стандартизация на Австрия, който е и основният инициатор за създаването на европейския стандарт EN 15038 и неговото последващо ползване като основна рамка за създаване на ISO 17100.