Когато попитали Алберт Айнщайн колко фута има в 1 квадратен метър, той отговорил, че не натоварва мозъка си с неща, които лесно могат да бъдат намерени в справочник.
Електронните платформи за автоматичен превод правят точно това: автоматично превеждат изречения, текстове или документи на всеки един език, като спестяват време и рутинна работа за предоставяне на първата чернова на превода, и го правят все по добре (Google Translate; еTranslation; DeepL Translator; Memsource).
Всъщност машинният превод вече има много важно място в преводаческата индустрия – превръща се в популярно решение за компании с големи, повтарящи се проекти за превод, към които се добавят нови документи. За определени текстове автоматичният превод може да добави стойност, като намали разходите за извършване на превода и времето, необходимо за неговото подготвяне за окончателно публикуване, – ролята на преводача е по-скоро извършване на редакция, отколкото същински превод, тъй като преводачът работи с автоматично преведен текст. Но затова е необходим същестевн ресурс и стабилен процес на публикуване.
Какви са основните разлики между машинния и човешкия превод?
Колкото и интелигентен да е, машинният превод има своите ограничения. Макар че се развива с невероятни темпове, той все още не е достатъчно умен, за да улови всички нюанси на езика, за да предостави точен превод с отлично качество.
Преводът с машинен инструмент е толкова добър, колкото са добри данните, известни като корпуси, които го „обучават“ или зареждат. За често срещаните езици има огромно количество двуезични корпуси, но за езиците с малък ресурс, обучаващите данни не са толкова изчерпателни, поради което и преводите са с по-ниско качество.
От друга страна, някои машинни преводи вече са достатъчно добри, за да създават текстове с добро качество, но това всъщност може да бъде опасно, тъй като се създават предпоставки за напълно погрешни тълкувания, които често могат да променят цялостното разбиране на текста при някои документи, като например медицинска информация, а това е рисков фактор.
Затова машините все още не са достатъчно добри, за да им се доверим напълно. Дори и с най-новите постижения в областта на машинния превод, свързани с машинното обучение и невронните мрежи, участието на преводача в процеса е фундамента за създаване на качествен превод. В преводаческата индустрия това се нарича последваща редакция на машинен превод. За качествени резултати при този вид превод все още е важен човешкия принос. Ако проектът ви е със социална или културна насоченост, или съдържа творчески език, нито един компютър на света не може да се сравни с работата на професионалния преводач.
Съмнително е дали роботите някога ще притежават сложността и емоциите на човешкия мозък – докато това стане, професионалните преводачи винаги ще трябва да дават своя принос някъде в процеса на превод: било то в самото начало или при последващата редакция.




